Звезда... В рибарски кош.
И нищо живо на стръвта.
Прибоят плъзга остър нож
в пролуките от светлина.
Облизва с пясъчния си език
остатъка от скъсаното време.
А в пясъка попива всеки звук,
опитал да отнеме земно бреме.
В препълнени с очакване очи
надеждата платна разпъва.
Отплува мракът. Ражда се зора.
В морето рибите празнуват.
© Лина - Светлана Караколева Все права защищены