15 июл. 2020 г., 19:40  

Звезден единак 

  Поэзия » Философская
844 6 19

ЗВЕЗДЕН ЕДИНАК

 

Дълбоко в паметта ми има мрак,

сред който се страхувам да нагазя.

Нима съм се родила единак –

посрещан и преследван със омраза?

 

Не вия нощем. Имам кански страх,

че ехото повтаря мигновено

мълвата – за това, какво не бях,

и другото – което не споделям.

 

Будувам често. Сухата луна

се дави в мойте ириси зелени.

Нима е нужно все да се виня,

щом прекосявам нечия вселена?

 

Вкусът на свободата е горчив,

но – честно казано! – го предпочитам.

Защото не е лесно да си жив

във свят без капка обич и обител.

© Валентина Йотова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??