dani44ka (Даниела)
16 25
21 янв. 2008 г., 14:01

Звезден миг 

  Поэзия » Любовная
735 0 2

През планини и морета,

през океани от безкрайността,

в бяг неуморен към красотата,

с поглед устремена към своята звезда.

Аз живея, страдам и горя

и някак сладко-кисел е съня,

но будейки се, виждам твоите очи,

а заспивайки - гласа ти ми шепти.

И спомням си прекрасния люляков ден,

когато тихо приседна до мен,

впи поглед - с хиляди мечти настървен...

и за миг света мой бе опиянен.

Обичам те през хиляди сълзи,

сълзи от плахо щастие - не от тъги,

обичам те, вървейки през булеварди от суета,

с единствен лъч - твоята ангелска душа.

Пристан... надежда последна си ми ти,

късче безкрайност, сила в тежките борби,

утопия неизлечима, пронизващ вик

... Обичам те... Благодаря ти...

                               за всеки звезден миг!

© Даниела Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Стихът ти е нежен и изпълнен с обич! Звездно небе в душата ти желая, Дани! И още мноооого, много люлякови нощи!
  • Много нежно с обич за обич!Прекрасен стих!Браво!
Предложения
: ??:??