Защо си толкова непостоянен?
За всичко ти си търсиш оправдание.
Нима не виждаш, че си странен
и чувстваш се като в изгнание.
Отчаян си. А животът ни е кратък.
Да опитваш, нямаш повече желание.
Но бягай, бягай все нататък,
ти си крясък сред всеобщото мълчание.
Живееш с илюзии и мечти.
Живот, без капка съдържание.
Нима виновен си, че ти
различен си? Това е твоето желание. ...