Звезден сеяч

6 июн. 2022 г., 22:29

Поэзия

281 2 1

Тръгвам през юнската вечер

за да попия надежда.

Сякаш душата изрече

с шепот частици копнежност.

Мойте джобо́ве са пълни

с двеста дузини звезди.

Вадя и щедро ги хвърлям –

знам, че посявам мечти.

Колко ли хора очакват

тайнствени блянове пак?

И в любовта да повярват,

търсейки код или знак.

Толкова блясък с надежда

има в уханния мрак.

Златни, липите подреждат

в лунни лъчи своя цвят!