Когато си сам,
когато дори и сълзите ги няма,
когато отчаян
потъваш в тресавищна яма,
спомни си, че винаги има
птици в небето,
пролет след лютата зима -
Не погребвай сърцето!
Не погребвай мечтите!
Не гаси огъня вечен!
Вдигни очи - виж звездите,
твоят поглед далечен
може би в този миг среща друг,
на същество от далечна планета.
То е там, ти си тук,
и между вас има цяла вселена,
но чувствата... те са същите...
Любовта е космическа сила,
пред нея са безсилни могъщите -
Тя света е родила!
Не погребвай душата!
Тя не заслужава това!
Потърси светлината
в лунен лъч през нощта,
прегърни я и слей се със нея!
Приеми я във себе си ти,
и кажи: "Искам аз да живея
в свят красив, сред звезди и мечти!"
Повтори го, повярвай, бъди!
Изправи се и продължавай напред!
Знай едно и добре го помни,
че вода е... и най-твърдият лед...
Стопи този в себе си! Дай
си нов шанс, ниво начало!
Ледът нека стане на чай
лекуващ болното тяло!
*****
Когато си сам,
когато сълзите дори са изплакани,
помни, че някъде там
някой трепне за тебе... в очакване...
22.09.2014.
© Георги Каменов Все права защищены