Довереница (Дочка Василева)
488 17653
9 окт. 2014 г., 17:25

Звездите се римуват със мечтите ми 

  Поэзия » Философская
681 0 14

Безсънието пак ми пълни шапката

със нещо неприличащо на друго...

Пробождат ме мисловните кристали,

блестят като мъниста, но са струни,

 

които потреперват изпод болката...

Кикотят се, ако нощта ги гъделичка.

Търкалят се подобно на мелодия,

ала на мене ми напомнят стих...

 

А мене ми приличат на калинки

листата на тополата отвън.

Посоките в кафявите им истини

предлагат бартер между път и сън...

 

Сънят - опърпан  просяк пред витрина

(Не може да го има, но го срича).

Блести душата му - сълза по миглите...

Не знам защо, на стих ми заприлича...

 

Дъждовни стъпки с аромат на зима

в пътеки към сърцето на света.

Бушуващо мълчание в гърдите ми.

Безсъние във рими... Тишина,

 

която кротко легнала, въздиша,

попила светлината на луната...

Звездите се римуват със мечтите ми

и пълнят с тях безсънната ми шапка...

© Дочка Василева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Магично и някак по детски, ала не съвсем!
    Поздрави!
  • Доче!! Невероятна си!! Моите почитания!!
  • Богата поезия! Поздравления!
  • !!!
  • Толкова красиво пишеш, вълшебство е твоята поезия, Доче!
  • Браво! Чудесен финал!
    Поздравявам те, Доче!
  • Благодаря на поспрелите.Бъдете здрави!
  • пълно с Поезия е при тебе, Доче...
    !!!
  • "Звездите се римуват със мечтите ми" - !!!
  • Поезия!!!
  • "Пробождат ме мисловните кристали, блестят като мъниста, но са струни...
    Дъждовни стъпки с аромат на зима в пътеки към сърцето на света.
    Бушуващо мълчание в гърдите ми. Безсъние във рими... Тишина...
    Звездите се римуват със мечтите ми..."

    Великолепно ОКО на текста - високопоетично. То предрешава смисловъзприемането му и силното му естетическо въздействие!
  • Впечатли ме!
  • "Бушуващо мълчание в гърдите ми.
    Безсъние във рими...Тишина,
    която кротко легнала въздиша,
    попила светлината на луната..."
    Дълбоко философско и смислено, което те кара да се замислиш.
    Поздрав за тебе, Дочка и приятна вечер!
  • "Сънят - опърпан просяк пред витрина
    (Не може да го има, но го срича).
    Блести душата му - сълза по миглите...
    Не знам защо, на стих ми заприлича..."

    Близки са ми думите ти, Доче!
Предложения
: ??:??