Звездите светят нощем уморени,

вещаят пътища, безброй съдби,

обсипват свода радостно вселени

и пращат свойте огнени стрели.

А пък луната тихо им приглася

и пръска блесналите си лъчи,

и влюбените с огън във сърцата

ги гледат с пламналите си очи.

И си мечтаят тъй осамотени,

обвити във вола на нощта,

от нежното сияние пленени

щастливи чакат падаща звезда!

Звезди безброй, звезди отдалечени,

гадатели на хиляди съдби,

от звездни тайни силно окрилени

ще полетим със нашите мечти!