9 апр. 2008 г., 08:38

Звездна пътека 

  Поэзия
819 0 9
Духът ми броди сам в нощта
и търси звездната пътека,
но там, където води тя,
не стига никога човека.

Прекрасна, светла като сън,
като очи на горска фея,
обляна с нежен звезден звън,
ме мами да потъна в нея.

Като вълшебница добра
очи в душата ми отвори,
но бързо свърши пак нощта,
разля я изгревът в простора.

Мираж нарекох я, мечта -
недостижима и далечна...
Аз знам, че няма я в света
и затова ще бъде вечна!

© Вики Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??