Като пораснали вече светулки,
тази вечер звездите блестят!
Със зората във сребърни люлки,
неусетно, примигвайки ще заспят.
Аз затварям очи и се вслушвам,
как звънците звънят във ноща!
С тихи стъпки да дойде очаквам
и със звън да ме грабне сънят!
Да ме носи в небето осеяно
със проблясъци в моите коси,
Млечен път разстилайки нежно
за нозете ми път в светлини!
И когато звездите премигнат,
още с първи петли ще заспят,
ще поръсят със цветни усмивки
и в твоят сън ще се явят!
© Евгения Тодорова Все права защищены