Починете си, мои стремежи побъркани,
напоете конете, срешете им гривите.
Разплетете на пътя кълбото от объркано,
че животът е плевел - поникнал сред нивите.
Не унивайте мои добри петолиния,
рой звезди ще сваля - на местото на нотите
Хоризонтът - река. Щом мечтата премине я,
няма вечно да бъдат все нулеви котите.
Непосилно е, тежко, без стихове времето,
аз ще пиша и пея, без глас - за унилите.
А коне звездочели, с Луната на стремето,
ще ви чакат в съня...И пазете си силите!