Жребец изнервен, с чаткащи копита,
е времето.Тълпата е пияна.
Какво от туй, че някого изрита?
Опиянява кървавата пяна,
от бърните раздрани тихо капе,
в каруцата народ от мъченици.
Ако жребецът някого захапе,
то други се измъкват - "по терлици".
Поет ли съм? Едва ли, но от злоба,
пресити се душата ми човешка.
И ориста, от люлката до гроба,
да сме мишлета сиви, Божа грешка. ...