Звучи мелодия. Тъга въздиша.
И нощ е. Като в приказките звездна.
Танцува с боси стъпки по клавиши
немирен пламък. Свети лунен резен.
Пламти огнището. И с нежна тленност
търкулва се сърцето на сълзата.
В две топли длани зрее тиха вечност
с валежния покой на синевата.
Симфония сред звуци на пиано.
Ангелогласен хорът е, божествен.
Мелодия за синьо неразбрано
и болка към небесен взор тържествен. ...