Звук!
Мек като коприна,
чист като сълза,
картина нарисувана
от детска ръка.
Ехо от спомена
със тонове изчистени,
отдавна листове отронени
сега наново подредени
и прелистени...
Шепот на вятъра
дошъл от края на безкрая,
струйка дим във театъра
и спомен за рая.
Звук преминал вековете
изцеляващ всички рани,
звук прочистил дробовете
от катраните събрани.
Носталгичен и далечен,
запълващ празнините.
Звук,прекрасен вечен!
© Йордан Серафимов Все права защищены
-------------------------------
(към момчето което бях някога, което бях тогава...): Ей, Меланхолик... липсваш ми. Липсва ми колко красива беше душата ти. Толкова пъти ми казваше чао, но никога сбогом. Но въпреки това вече те няма. Понякога прочитам по някое от стихчетата ти, прекрасни са. Върни се... моля те