Звяр

Стоя смълчан пред тебе

и нямам дъх,

не искам да погледна в твоите очи,

те са два черни въглена,

в тях има само лъжи и коварство.

Днес те видях и не можах да позная

онзи човек, който подкрепяше ме,

дори и да грешах.

Припев:

В звяр превърна се по своя път,

добротата чужда дума е,

във гърдите камък бие,

а кръвта ти е отрова.

Всичко срутваш ти по своя път

и убиваш чужди пориви,

някога бе мой слушател

и споделяше несгода, радостта.

Смееш се злокобно

и през смях ми съобщаваш,
"Предаден си", това ли е твоята присъда,

кой ти даде право да го правиш,

да убиваш най-добрия си приятел?
Днес те видях и не можах да позная

онзи човек, ти се разпадаш бавно,

не искам да съм публика!

Припев:

Сломен се чувствам и горя,

оставен без крила,

предаден, сам, но утрото

след теб ще разбие това.

И когато се погледнеш в огледало,

ще виждаш в него само хлад,

хванат във клетка, на чуждия разум,

ще се молиш за прошка... но не.

                                                                        Посветено на: Един обикновен предател