Разкъсваш ме.
Като звяр избягал от клетка,
парче по парче се храниш
с душата ми, голата, с тялото кърваво.
Ненаситен си.
Усещам студени, натрапчиви, лапите
как търсят път към сърцето ми.
Бездиханна съм. Кръвожадно се движиш
в дробовете ми. Плътта ми стене
в хармония с твоите тласъци.
Чуваш ли ритъма? Непосилно е
да те спра - все по-дълбоко си.
Превърнато в плячка, сърцето ми
тръпне в очакване. Забиваш
с омраза ноктите, острите, раздираш ме,
а сред кръвта само остава онзи мускулест орган -
последното късче нетрепващо.
Поглъщаш го.
Задоволи ли глада си?
© Йоана Колева Все права защищены