Когато душата ти се оголи 

и мръзне самотна в нощта.

Когато съвестта те гложди 

и зашепне: "избирай ти смъртта".

Недей ги слуша ти, вдигни се 

животното във тебе разбуди.

Ти здраво със ръце подпри се 

Земята с нокти задращи! 

Почувствай болката, отдай ѝ се 

Засмей се колкото и да боли. 

От гените ти водопад ще лей се 

И всичко той ще изцери. 

Ще рукнат щури нови мисли, 

Стари спомени и весел глъч.

И като шепа шарени мъниста 

ще се пръснат болката и злъч. 

А утрото ще блесне свято 

окъпано във яростта на звяр.

Събуден от недрата на сърцето 

Настръхнал, гладен, господар!