Звън

22 нояб. 2012 г., 11:11

Поэзия

508 0 2

ЗВЪН

Не искам милост!

Нека е свиреп

вън поривът на ветровете тъмни,

понесли горе облачната дреб,

преди над моя грешен свят да съмне.

Не искам дъжд!

Градушка да вали

над нивата у мен, когата зрее.

От всеки удар дълго да боли,

да ме разнищват жадни суховеи;

от зимни бури яростна следа

до сетен ден в сърцето ми да свети...

Не жъна жито, снопи не редя –

редя на кръстци рими и куплети.

Пощадата е глуха смърт за нас,

спокойствието е забрава прашна...

Спокойствието просто няма глас,

а немотата винаги е страшна.

Не искам милост, а жестоки дни,

защото помня истината стара:

душата е камбана.

Тя звъни

единствено когато я ударят.