25 мая 2013 г., 16:28

Зърна от телефонни разговори 

  Поэзия » Другая
398 0 3

Опипвам думите ти
сякаш съм слепец,
дори и светлото петно неразличаващ.
Във пълен мрак
вибрират в дланите ми.
Лек
е допирът им.
Ехото смалява ги
до просени зърна.
По твърдостта им плъзвам мисълта си.
Пропивам с влага.
Стоплям ги в ръката си.
А думите ти са навъсени.

© Павлина Гатева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??