* * *

20 июн. 2009 г., 19:47

Проза » Письма

1081 0 1

Когато дойде вечерта и ветровете тихо веят,

когато дойде лято и звездите в небесата греят,

когато стъпките ми леки към тебе тихо идват

и утрото нашепва, че очите ще те видят,

тогава, мили мой, за тебе си мечтая, и утрото ми бледо

в дъга ще се превърне, щом истинска любов в очите твои зърне.

Ще бъда непозната за теб във този ден,

защото още и не си разбрал какво си ти за мен.

Ще ме погледнеш и ще знаеш, че обичам те безкрайно,

но, мили мой, не знаеш още нищо и не си разбрал

какво е вътре в мене, какво си ти за мен?

Ще имаш време да узнаеш, дано е в утрешния ден!!!

rarebird (Весислава Савова)

2009-06-20T19:58:23+03:00

Добре, няма да те оценявам Обаче, аз харесах написаното от теб, което ми дава основание да заявя, че си добра. Може-би ако намалиш малко патоса, ще се получи още по-добре, но това е само гледна точка - не си длъжна да се съобразяваш с нея. Поздрави за тази импресия!