"Знаеш ли..., когато човек е много тъжен, обича слънчевите залези..." А.С.Екзюпери, „Малкият принц"
Помислих си, а ако „няма" залези, а ти е тъжно... Може би трябва да приседнеш на любимото си столче, и като затвориш очите си да ги рисуваш такива, каквито искаш. С голя-я-мо Слънце, което всеки миг ще се отпусне назад и ще отплува в сънищата свои... Или това: такива цветове обгръщат към заник ореолът слънчев, че може би художник само би ги назовал... А може и така: студено, зимно Слънце, блести снега на хоризонта, за последно, в този кратък ден и радва се на галещи лъчи, които ще запази в себе си и щом Луната дойде, ще й изпрати поздрав-лъч от него, любимия, с когото пак не срещна се... А ето го и твоят залез, може би - започва хоризонта от вълната, която току-що близна пръстите ти и понесе тази топлината към края, там, където Слънцето се къпе и разпръсква безброй дъги от пръските вода солена... А този залез не е ли твой и той?... От билото на планината, където отдъхваш в блаженството с ...