Белите й коси се развяваха от ледения вятър. Той свистеше в ушите й, но тя не спираше да тича. Ледените снежинки се спускаха леко и докосваха нежно  лицето й. Тя не спираше да тича през покритото със снежна постеля поле. Трябваше да стигне до него, не можеше да го изостави. Нозете й затъваха в мекия сняг, но момичето не можеше да се предаде, не и сега. Снегът заваля по-силно. Дали можеше да го направи, дали щеше да стигне до любовта си, преди да е прекалено късно... Оставаше толкова малко, а тя имаше чувството, че е изминала едва половината от това ледено поле. Лекият снежен валеж се превърна в буря. Пръстите й се сковаваха при всеки опит да закрие лицето си с длани. Оставаха й още няколко метра. Сълзите, които се стичаха по бузите й, изгаряха красивия  й скован облик. Сякаш хиляди ледени мечове раздираха плътта й. Виждаше го как я гледаше паднал на ледената покривка, с поглед изпълен с мъка, отчаяние и любов. След няколко крачки щеше да е при него щеше да го спаси.

Щеше да го обгърне в прегръдка и да го спаси от този леден кошмар. Стигна до него. Падна на колене и го притисна. Алената му кръв покри и стопли ръцете й. Сълзите се ронеха бавно и капеха по окървавения сняг. Стискаше го силно към себе си, без да каже и дума. Чувстваше се безсилна пред гаснещият живот в дланите й. Обичаше го толкова много и нямаше да го остави каквото и да стане. Стояха така дълго време и не казваха нищо. Беше отпуснал глава в скута й и се взираше в кристално сините й очи. Когато започна да усеща как живота го напуска, той и каза едно простичко "обичам те", само тези думи й бяха достатъчни. Мъката и всичко около нея загуби значението си, щом чу това. Тя отговори на неговите нежни думи и в мига, в който затвори за последно очите си, момичето заплака. Отпусна главата му на студения почервенял скреж. Легна до него и се загледа в лицето му, толкова красиво, сякаш беше една перфектна ледена скулптура. Вече не чувстваше студа и болката в тялото си, а само празнота. Но някъде там, дълбоко в душата й, беше останало едно мъничко нещо и това бяха неговите последни думи "Обичам те".

Погледна към небето и видя как пухкавите облаци се разсейват и зад тях се появи жаркото слънце. От това ярко, изпълнено с багри небе,се протегна ръка. Беше блестяща и толкова прекрасна добре познаваше тази ръка. Тя се протегна към нея и момичето  усети как душата напусна тялото и и потъна в тази прелестна, осветяваща целия свят светлина....