Мммм, изгряло е. Едва-едва отварям очи. Едното, всъщност. Имаше една реклама на нашенска ракия – „Мека топлина”. Седем и половина. Отврат. Тоя, дето е измислил ранното ставане, е за разстрел. Никога не мога да стана рано и да съм доволна. Как го правят хората, не зная. И в осем вечерта да си легна, следващата сутрин е същата трагедия, както и ако съм си легнала в един посред нощ. Общо взето, истински се събуждам около обяд. Тогава ставам адекватна. Работоспособна най-вече. Най-хубаво ми беше, когато работех в една игрална зала и имахме нощни смени. Юхуууу! Ставах към четири след обяд, излизах за работа, когато всички отрудени хорица се прибираха по кошарките си. Същите тези сутрин излизаха за работа вкиснати, а аз се наливах доволно с бърбън и бира, джобовете пълни с бакшиши… Е, свърши тая. Двайсет години по-късно мъчим стандартната схема. Трябва да се става рано. По дяволите!
Подавам палец изпод юргана. Проверявам движението на въздушните маси и температурата. Пухчо е умрял от глад пр ...