18 сент. 2005 г., 13:06
2 мин за четене
Част I
Това пътуване определено носеше много надежди, отговорности и несъмнено промени. Онзи безгрижен и леко закачлив тон, с който говореше, определено беше неуместен и не можех да си го позволя. Ако знаех какви неща ще се случат и какво ме чака в този нов дом, най-вероятно нямаше да предприема това пътуване. Но тогава бях толкова сигурна, че ще бъда по-щастлива там, че дори и самия Създател със своите пророчества не би ме разубедил и не би могъл да ме накара да остана там. В крайна сметка СаниЛенд не беше моят дом. Там бъкаше от странни, малки и смешни създания, с които ме свързваха само едните там кецове. Определено не бяха достатъчни, независимо колко много означаваха те за тях и за мен.
Бях изпълнена с надежди. Усещах едно ново начало, един нов живот. Да, той беше такъв, но не и в смисъла, който предполагах. Всичко се преобърна едва за миг. Никога няма да забравя онзи ужасен момент, когато осъзнах че приятелите ми са ме предали. Не го очаквах и този удар под пояса ме зашемети. Мож ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация