17 июн. 2021 г., 15:58

1001 нощи 

  Проза
283 1 1
3 мин за четене

Усещането е сякаш съм в някой зомби-апокалиптичен филм, в който силно заразен и бързо разпространяващ се вирус е обхванал планетата.
Първо се качвам в любимата ми лъскава трета линия на метрото, в което сме само ватманът и аз.
Въображението ми заработва на максимални обороти и вече съм във филма, а именно как дори ватман няма. Влакчето се управлява от високо-технологичен изкуствен интелект, който едновременно с това може да ти гледа на карти Таро (защото са много модерни), докато ти прави психо профил на база реакциите и настроенията ти.
След някоя и друга станция вече има хора в мутрисата, а робот с още по - висш интелект разнася напитки, предлагайки ти синьо хапче, с което да ти покаже колко дълбока е дупката на Заека.
Любопитството в теб надделява и го взимаш без колебание.
Имаш право на един въпрос преди да попаднеш в Страната на Чудесата, така че внимателно подбери какво ще питаш...

 

- Добре де, Заекът не чукаше ли Алиса? - питаш, смеейки се.
- Да, в някоя твоя извратена версия на приказката... Еротика, със силно присъствие на порно и ударен край.. - смея се.
- Перверзен Заек и ненаситна Алиса. - добавяш.
- Може пък Алиса да е извратенячката.. - възкликвам.

 

Успях за миг да се откъсна от реалността и усещането беше... Ти, докосваща устните ми с пръсти. Аз, гледаща те в очите, които виждаха право в душата ми, копнееща да ме целуваш.
Целуна ме и се взривих, след което се разградих на милиони съставни части разпръсвайки се из Вселената.
Всепоглъщащият Хаос ме завладя, карайки ме да се питам "Къде ли ще стигна и ще стигна ли изобщо някъде, ако тръгна, и по кой път да поема?"
Тогава глас от нищото казва, че по който и път да тръгна все ще стигна някъде.

И имаше ли значение кой кого чука, и дали Алиса от Страната на Чудесата не се беше озовала някак си в Нарния?

 

- Бъркаш приказките! - изсмя се Червенокосата кучка. - Това е, защото й позволи да се настани в сърцето и душата ти!

 

Редовете стояха кротки, чакайки ме да ги запълня с поредното задълбочено излияние.
Такова, обаче, не се появи. Нямаше фанфари, нито червен килим. Имаше само една рошла, пътуваща хиляди и хиляди километри в опит да открие себе си.
Не беше нещастие. Не беше и щастие. Беше нещо по средата. Като спомен (хубав или грозен).
Въпрос на личен избор, както пише Диана Величкова. "Всеки сам избира какво да следва: тъмнината или светлината. Тъмнината е обратната страна на светлината. Въпрос на усещане."
Спомените... Нещо, което търпеше толкова много промени, защото съществуваше в различни аспекти.
Спомени от сега. Спомени от преди. Спомени от някога.
В късните часове на нощта, в които съзнанието ми се отпускаше и мислите ми заспиваха, някъде там се усещаше едно пропукване (звукът беше сякаш стъпваш по тънък лед), което на свой ред те обгръщаше с ледени, кокалести пръсти, поглъщащи те, и разпръсващи те...

Събуждаш се с учестено дишане, покачена температура и налудничави мисли.
Хапчето е спряло да действа и сега или трябва да се справиш с липсата му, или да си поискаш ново.
Избираш вариант 3, а именно: компанията на Алиса, Заека и Червенокосата.
Мислите ти са напукани подобно на стъкло на кола, върху което е паднало малко камъче от 6ти етаж (например).

 

- Извинявай! - прекъсва ме Кучката. - Съвсем отклони темата, а аз искам да знам кой кого чука!

Заекът и Алиса се споглеждат, след което поглеждат към мен в очакване.

- Е, не искам да развалям приказката. Поне не все още. - добавям.

 

Този уклончив отговор не удовлетворява, разбира се, Червенокосата по абсолютно никакъв начин. Като малко дете, което е искало захарен памук след посещението в цирка, скръства ръце, сбръчква вежди, сяда в леглото и казва троснато:


- Мога ли да задам въпроса си преди да съм се озовала в Нарния, Огледалния свят или там, където искаш да ме пратиш?

 

Последва кратко мълчание. Кучката беше приклещена между запетаите и удивителните на собствената си ирония.
Триглавите зверове надаваха нечуван досега за човечеството вой.
Притисната от многоточията на сарказма си, кучетата кротко легнаха в краката й.
Изправена срещу страховете си Червенокосата най - накрая зададе въпроса си:


- Кога за последно позволи на някого, истински, да те дари с целите любов и нежност на света?

 

Послепис: Запали ме като цигара. Пуши ме, докато ме дописваш...

© Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ви, мили хора, за включванията, които ми правите. Самата аз не се бях замислила какво ли ще е, ако този, който ще ме допише не пуши? .. Тема на размисъл за нещо следващо ще е със сигурност.
    А това героинята ми да бъде вдишвана, докато я дописват, това само придава един различен и прекрасен нюанс на цялостната картина.
    Благодаря ви още веднъж ♡♡
Предложения
: ??:??