1
Някой настоятелно блъскаше по вратата, явно много държеше да влезе. Лаврентий стана от леглото си и изтича до прозореца, за да види кой е неканеният гост. Отвън, на улицата, стояха двама войници. Лъскавите им ризници отразяваха немощната лунна светлина. Лаврентий се напрегна, сърцето му плавно ускори ритъма си. Разбираше, че здравата е закъсал. Войниците бяха дошли за него в този нечестив час. Треперещите му крака неохотно го отведоха до вратата.
– Още дълго ли ще трябва да чакаме? – попита единият от войниците.
– Бях заспал – отвърна Лаврентий, докато отваряше врата.
– Ти ли си лечителят? – попита другият.
– Да.
– Тръгвай с нас!
– Защо?
– Дукът така заповяда. Бързо!
Час и половина по-късно тримата мъже минаха през украсените с ковани орнаменти врати на крепостта. Лаврентий не протестира, когато онези двамата го опряха на стената и грубо го претърсиха. Не протестира и когато го поведоха по едно каменно стълбище. Не след дълго стигнаха до просторно помещение с висок таван. Там чакаше ...