155 думи: Реката
Произведение от няколко части « към първа част
Тя живееше наблизо и разходките в гората ѝ бяха почти ежедневие. Обичаше да се къпе в хладните води на реката, да се носи по течението ѝ, да наблюдава всяка животинка, цвете, тревичка и птичка наоколо, да усеща живота. Обичаше слънчевите лъчи да се провират между клоните на дърветата и да се отразяват в косите ѝ. Обичаше усамотението сред красотата на природата.
Днес за първи път дойде тук, на своето любимо място с него. Нуждаеше се от кураж и да се чувства на своя територия, за да проведе най-сериозният разговор. Беше уморена от лъжите, от ревността му, от постоянното следене, от надничането в телефона ѝ, от недоверието и най-вече от шамарите и заплахите. Знаеше, че днес трябва да сложи край на всичко това, защото любов между тях отдавна нямаше.
Той наблюдаваше спокойно и усмихнато как тялото ѝ се носеше по течението, а очите ѝ бяха вперени невиждащо в безкрайното синьо небе. За двамата това беше краят.
© Боряна Христова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Разказче върху конфетче! И всичко си има! Най- вече изненадваща поанта! Не зная с колко майсторство си го побрала, Боряна! Но неотдавна, като имаше предизвикателство с условие да е с 750 думи, мислех, че не са малко, и в първообраза на разказа ми, няма и наполовина и лимитът се изчерпи. Рязах , рязах, побрах се, а имах още да пиша...И спечелих първо място. Но ти си по- голям майстор щом си успяла...И е много стойностно. Адмирации.
-
Това наистина е умение, с малко думи да кажеш толкова много... И за финал - едно гвоздейче!
Поздрав, Ким! -
Нинка, така е, най-често жената е потърпевша в такива отношения. Имам, обаче, и разказ в който мъжът си получава заслуженото. 😉
Хаха, Джаки, успокояващо е това за мен! 😊😘
Мари, чак майсторка... Радвам се, че ти въздейства тази историйка! 😇
Тоти, поне се постарах да е неочаквано. 😇
Силве, винаги съм се възхищавала на умеещите да пишат толкова кратки истории, в които да казват много. Мисля, че по това си личи истинският талант. Никога пък не съм предполагала, че аз мога да се изразя ясно с толкова малко и когато "Петелът" видя бял свят се учудих сама на себе си! 😇 Вдъхновението ми за експеримента дойде от друг пишещ, с историйки от 52 думи. И да, ще го продължа, да видим колко бройки по 155 думи ще ми роди фантазията. 😊
Хора, БЛАГОДАРЯ на всеки един от вас, че ме четете и изпълвате сърцето ми с радост с положителните си коментари! ❤🌹 -
Поздравявам те за експериментите, Боби. Обичам предизвикателства и се радвам, когато видя някой сам да си ги поставя. Тези къси разкази са подвиг за един пишещ и истинско удоволствие за четящия, който с нарастващо желание очаква на финала да бъде поразен. Успяваш да грабнеш и кажеш достатъчно, въпреки поставената рамка от брой думи. Поздравления!
-
Неочаквано и тъжно.
Поздрави! Успех! -
Неочакван край... Ах, тези невиждащи очи...Стана ми страшно, но силно ми въздейства! Да направиш това само в 155 думи си е истинско майстроство! Браво, Ким!
-
Не е само веднъж, имаш и други попадения -
Прочетох и си мисля, защо винаги жената е потърпевша, защо не удави него? Разсъждавам си просто.
-
Веднъж и аз да напиша нещо логично. 😁 Така е. 😘
-
Ами логично е - при такава "любов" , такъв да е краят.
-
Случва се и такъв понякога, да. Благодаря, Джаки! ❤
-
Фатален край. Добре си го описала!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Иржи, разбирам те, защото и аз не предполагах, че го мога. Нали съм бърборана... 😂 Браво за първото място! И коментара ти ми стопли душата! Благодаря! ❤