Трябва ми всеки път начало, за да започна. Трябва ми малък тласък да подскоча. Засилвам се и не успявам този път да се спъна. Препятствията стават по-големи, но аз няма да им се дам. Упорита съм и съм научена, че по-лесно се живее, когато се трудиш, когато ти е гадно, когато правиш нещо, а не живееш на нечий чужд гръб. Наистина ми трябва тласък. Имам нужда от малка помощ, а не зная към кого да се обърна. Дълго ще те пиша и ще те описвам в разказчетата си, дълго ще те рисувам на тефтерчето си, ще бягам от себе си, ще бягам и от теб, но уви... всеки път ще се връщам. Отдавна се изтръгнах от теб, изтръгнах се и от себе си. Промених се... - Грешка. Объркала съм и този път. Оставила съм мозъка си и разума си да не те мислят, затова съм живяла в малка и моя изрисувана заблуда. Не съм наранена! (Ще си го повтарям, дори и да не съм права.) Наистина ми трябва тласък... Минават дни, времето става все по-малко, а решителността ми не се променя, само ме е страх. Страх, който ме обърква и кара сърц ...