Като се родил един човек и почнал да си живее, го хванали и му показали една картинка. На нея били нарисувани две плюс две е равно на 4. Били нарисувани, със синя боя. На всяка двойка имало малка флинтифлюшка, много красива, а четворката била великолепна. Розова, леко издута, и на върха и се мъдрело очарователно цветче. Знакът за равенство пък бил, не може да се опише, трябва да се види. Две зелени, разбира се успоредни прави, със заоблени ръбчета и на всеки край била кацнала малка сойка. Тази картинка му показали, и не само му я показали, ами и му я дали копирана. Научили го също, че който притежава тази картинка, само той можел да иде един ден в рая, а който нямал отивал в ада. Човекът мислел че всички имат подобни картинки и си ги пазят в шкафа. От време на време ги вадят и четат- две плюс две е равно на четири. Тази истина била толкова смислена и правилна, че носела истинска наслада. Веднъж видял човек с картинка, на която пишело - две плюс две е равно на четири, но тиретата нямали ...