23 дек. 2006 г., 21:21
4 мин за четене
“You labeled me
I'll label you
So I dub theе unforgiven”
Metallica
Менхир вдигна колбата пред очите си, разклати я и видя, че този път е успял. На дъното нямаше утайка, чиста течност блестеше пред ясния му взор. Fons signatus – заключеният кладенец – вече беше достъпен.
Мелания, най-красивата жена, го посъветва сред аромата на брачното ложе:
- Иди, Менхире, и се затвори в своята лаборатория. Ох, аз знам, когато те няма, сърцето ми ще немее в захлас изпред мъката по твоята липса, но на очите си сълзи не ще позволя, защото, любими, аз вярвам, че Opus-ът – делото – гдето духът ти се въздига, трябва да бъде завършено.
Пасторът, черният мнител, прегърбен изви се и блясна с очи:
- Менхире, extra ecclesiam nulla salus – извън Църквата няма спасение. Дяволът те дебне сред сярата на еретичната дупка, не отивай там.
Менхир не размисля и бързо реши, мъжът-от-камък-роден без колебание напусна света. Работната пещ дълго горя, ретортата сръчно в ръцете вилня, сол, живак и страшната сяра в Кратера – ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация