Глава XIII
Орлин и Снежана взеха всичко, с което разполагаха по случая и този път двамата, отидоха отново при Каньона на водопадите. Денят беше облачен, сив и безветрен. Не беше много топъл, но с по-дебела дрешка за гората беше подходящ. А за избистряне на мислите, балканският въздух нямаше равен. Беше без значение дали настроението, с което идваш е слънчево, бяло, сиво или почерняло. Подобна беше и нагласата в главата му от доста време насам. Имаше моменти когато успяваше сам да си вдъхне кураж, но те бяха кратки и времето в главата му бързо се заоблачаваше.
Избраха си едно по-равно място и разстлаха едно родопско одеало. Подредиха всички рисунки в реда, в който са ги получили. Орлин се облегна на едно дърво и присви коляно, Снежана седна до него.
- Стълби, мост, вода, вретено, окръжности, камъни... Какви шедьоври само!- иронично каза Орлин.
- Към тях и дреха, пясъчен часовник, къдрица, копче, ластик и очила! Хайде хубаво да помислим какво означава всичко това?- отговори му Снежана.
- ...