4 окт. 2011 г., 18:24

*** 

  Проза » Другие
728 0 3

Написах всичко онова, което исках да ти кажа и го сложих на дъното на най-забравеното чекмедже... Надявах се думите написани на бялата хартия, да избелеят мъничко поне... Но ето мина време, най-добрият ни лечител според теб, което не премахна от товара ми дори и мъничко парче. Аз знам, ще продължава все така да е, времето лекува този, който му даде. И все така стоят си думите напиращи във мен, написани със вечното мастило на недоизказаните редове...

© Стефани Дионисиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
  • Изморозь хрущёвская (детский рассказ) Было это в период хрущёвской изморози. Теперь, настоящее то вр...
  • Начальница мотально-красильного участка текстильного комбината Раиса Демьяновна Цуркан громадная, оч...
  • РАННЯЯ БАХЧА. Самое ласковое поле в степи – созревающий баштан, местами заросший высокой травой, куд...

Ещё произведения »