Написах всичко онова, което исках да ти кажа и го сложих на дъното на най-забравеното чекмедже... Надявах се думите написани на бялата хартия, да избелеят мъничко поне... Но ето мина време, най-добрият ни лечител според теб, което не премахна от товара ми дори и мъничко парче. Аз знам, ще продължава все така да е, времето лекува този, който му даде. И все така стоят си думите напиращи във мен, написани със вечното мастило на недоизказаните редове...
© Стефани Дионисиева Все права защищены