4 окт. 2011 г., 18:24

*** 

  Проза » Другие
727 0 3

Написах всичко онова, което исках да ти кажа и го сложих на дъното на най-забравеното чекмедже... Надявах се думите написани на бялата хартия, да избелеят мъничко поне... Но ето мина време, най-добрият ни лечител според теб, което не премахна от товара ми дори и мъничко парче. Аз знам, ще продължава все така да е, времето лекува този, който му даде. И все така стоят си думите напиращи във мен, написани със вечното мастило на недоизказаните редове...

© Стефани Дионисиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
  • ТАК ДЕРЖАТЬ! Дед Павел Бербатов, - лицом крупный человек, особенно нос, выдаётся, он у него на древн...
  • Кооператив «Рейс мусора». - Что?.. - Что, что!? Кооперативы разрешили, НЭП вернулся, пора деньги из ...
  • Эхо войны. Бывает ясный день до того яркий и радостный, что можно вообразить будто: первое мая, науч...

Ещё произведения »