7 янв. 2011 г., 22:30

**** 

  Проза » Другие
952 0 0

Дъхът ми е полепнал по твоите прозорци, на същата тази стая отпреди. Косите ми са заплетени в пръстите ти, тялото ти в тялото ми. Черно-бели контури, вкус на вино и блясъкът на златното ти кръстче, което ритмично се блъска в гърдите ми, докато ме стисваш и отпускаш. Дежа-ву, макар да сме се променили. 
Диалог от оплетени дихания - твоето и моето; признаци на любов и после пак на нехайство. В същата тази стая, точно както преди. А кръстчето блести все по-ярко.
Такъв ми беше и споменът за теб, през цялото това време. Гол, влюбен, нехаен. Устните ти идеално пасваха на моите, пръстите ни се вплитаха като стъбълца на роза. Носеше заряд, правеше любов и ме гледаше в очите. Палеше огън и се разтапях, докато не ме съживеше хладният метал на златното ти кръстче. В същата тази стая.

Дежа-ву, макар да сме се променили. Не е същото, макар да се опитахме. Ти не правиш любов, аз без любов не горя... И в същата тази стая златното кръстче на врата ти единствено напомня за преди. За любовта, която правихме и за любовта, която носехме.

© Лили Б Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??