Този разказ започнахме с BellKayo. Надявам се да се получи интересно... Тя ще пише в черно, написаното от мен(Сонядор) е в синьо. :)
Седиш до мен на пейката и мълчиш. Погледът ми шари в пространството. Седя странично, защото не мога да те гледам в очите. Не смея. Душата ми беснее. Дразня се от цялата история. Трудно е да не му писне на човек. Чувам гласа ти и неволно се сепвам.
- Ще дойда до вас.
- Кога?
- След това...
- По-добре недей.
Духам "парашутчетата" на едно глухарче. Като дете имах дъх да ги махна всичките. Странно къде изчезна с годините.
- За кого е по-добре?
- И за двамата.
- Така не става.
- Добре де. За мен е по-добре - и пак беснея до небесата. - Какво искаш от мен? Какво?
- Дали?! Аз... Искам... да бъдем заедно, по възможност. Знаеш, че те обичам... ...