Аромати на билки изпълваха стаята и като ручейчета се стичаха по студеното стъкло. Момиченцето едва дишаше под пухкавото одеяло. На горещото му чело мокри след температурата косъмчета рисуваха странни ребуси.
В това време домашните детски кошмарчета си шепнеха загрижени в ъгъла зад гардероба – договаряха се да не задълбочават страданията на приятелката си като се появяват тази нощ в съня й. Всички харесваха нейната прозрачна нежна кожа под плуващите сенки на гъстите мигли.
Изведнъж, най-немирното кошмарче направи предложение да покажат нещо необикновено в съня на момичето – любимата му приказка за аленото цвете. Опитваше се да обясни, че това за всички рошльовци-кошмари може да е много сложно изпитание, но след него те ще излязат закалени и ще могат да се появяват в сънищата даже на бащата-лекар. Той беше много важен човек, оперираше сливиците на децата и беше се нагледал на припадащи майки и баби. Нищо и никога не можеше да го изплаши! С това нямаше как да не се съгласят.
И кошмарчета ...