1. Целувката
- Как си, Бобче? Чакаш ме? Поръчвай кафето, на път съм!
Боби винаги е точен. Притежава английска точност и хладнокръвие. Пристига с 5 минути по-рано за всяка среща. За разлика от мен. Разхвърляна и разпиляна, колкото и да се старая винаги закъснявам. Боби казва, че ако не закъснея поне малко, няма да съм аз. Срамувам се, доколкото мога, с най-обезоръжаващата си усмивка на лице. Обещавам, че е за последен път. И двамата знаем, че лъжа.
Пътувам и си мисля колко е хубаво човек да има приятели. Особено такива като Боби. От всички очаквани и неочаквани срещи в живота ми неизменно следваха раздели - някои изненадващи, а други осъзнати и преднамерени. Хората поемаха по своя път в живота, но ние с Боби двамата оставахме все на същото място. На нашето кафе. Престанах да броя от колко години сме заедно. Не помня и как точно се запознахме, как си паснаха толкова противоположните ни характери. Факт е, че от години си споделяме всичко. От дребните ежедневни проблеми до философски разми ...