15 июл. 2008 г., 10:11

А ние с Боби двамата пием кафе (продължение) 

  Проза » Рассказы
1816 0 8

Произведението не подходит для лиц моложе 18 лет.

7 мин за четене
2. Офисът
- Ще закъснееш ли?
- Както винаги - усмихвам се нервно - Защо?
- Изникна работа в офиса, трябва да я свърша. Този път аз може да закъснея малко.
- Каква работа, Боби, събота е!
- Знам, но... налага се.
- Тогава... не е ли по-добре да дойда да те взема оттам? Някак си не се виждам да стоя сама на кафене и да чакам.
- Знаех си аз - засмя се Боби
- Какво си знаеш?
- Че закъсняваш винаги, за да си сигурна, че те чакат!
- Ти си първият мъж, който ме разконспирира - разсмях се искрено и аз - Върши си работата спокойно, аз ще дойда направо там.
Странно е, че за толкова години не съм ходила нито веднъж в офиса на Боби. Знам къде се намира, но никога не съм влизала. Той, разбира се, е идвал в моя хиляди пъти. Дори само да минава наблизо, винаги се отбива да ме поздрави. За пореден път осъзнах колко различен тип характери сме с него. Никога не любопитствам за живота на хората. Или може би съм зле възпитана? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мила Нежна Все права защищены

Предложения
: ??:??