Тя падна като есенно листо на поляната, отрони се леко, но всъщност падна доста зловещо. Зловещо беше, защото беше сама, другото листо беше останало горе на дървото. Но и двамата бяха самотни. Тя го търсеше винаги, когато усещаше студения вятър да я понася на някъде безрасъдно, а той никога не я забрави. Срещна хиляди, които приличаха на нея, но никога не забрави Нея! Защото тя беше негова опора, а той беше нейна защита, защото те се познаваха, те се поддържаха някога, те се привързаха някога. И тя и той никога не се промениха. И след време, когато студеният вятър ги срещна, той й довери една тайна, малка, но ценна, искрена и само на нея : "Залезите са нищо, важни са само и единствено изгревите."
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.