АБОРШЪН Не знам дали ще дочакам електронно правителство, то всъщност и сега си е такова – виртуално, като свободен електрон, хич го няма, появява се да събере данъците и после иди го гони из магистралите... Дочаках обаче електронен рекет. Влизам възпитано в банков салон, там е по-сигурно, камери наблюдават, едър, убедително пенсиониран, но дебел и запазен за пределната си възраст охранител строго грухти за реда и аз самоуверено и спокойно се насочвам към банкомата. Не обичам да ползвам този уред на улицата, всякакви неща стават, може да ме ограби някой или да най-малко да ми открадне дебитната карта. ПОС-терминалът бавно засмуква картата, на екрана се появяват питания – говоря си с банкомата като с жена ми, той е по-добронамерен от нея, по-спокоен, а и гласът му не се чува, просто любопитна е машината и толкоз. - Каква сума желаете да изтеглите? Натискам копче и посочвам числото. Банкоматът безропотно пита дали искам бележка. Искам, делово отговарям, защо не. После се появява още един ...