Абортът
Денят, в който установи, че е бременна, я хвърли в ужас и отчаяние... Каква ирония на съдбата. Стотици жени копнеят да станат майки и бременността за тях е най-големият божи дар, а при нея истински кошмар. Та тя имаше голям син, вече тинейджър, а сега тази бременност. Само това и трябваше... Защо Господ толкова често и припомня коя е? Защо поне веднъж не я озари с истинско щастие, ами постоянно я спохождаха бури и житейски неволи? Като дете тя бе "грозното патенце" в семейството, за разлика от сестра си, която освен красавица, бе и по- умна от нея. Нагледала се бе на семейни скандали и мечтаеше един ден да създаде най-доброто семейство. Да създаде, ама на... Ухажорите не бяха много, а на нея така и се искаше да стане булка. Не искаше и да си спомня как младежите идваха и си отиваха, а сърцето и се късаше от мъка, докато се появи Той - бъдещият съпруг. Много, много му не мисли, отведе го в гражданското и сбъдна мечтата си. Така или иначе, годините се изнизваха една след друга, живееше скучно, безинтересно, но не се оплакваше. Чувстваше, че човекът до нея не е най-подходящият, но си го уважаваше, поне до момента, докато един ден се появи Той - Вторият. Първият, Вторият - имаше много да наваксва... Нейните връстници що любов въртяха, а тя, нещастната, само двама мъже в живота ù. Първият - започна да пие и бие. Вторият - също пие, но не бие, а как ненаситно ù се радваше в леглото. Макар и по-късно, успя да опознае голямата, изпепеляваща и страстна любов. Защо не беше се родила по-рано, или пък той по-късно?! При тези обстоятелства нещата се замразяват само до тук. А бащата? Кой в случая е бащата? Тези въпроси измъчваха и без това обременената и памет. Освен в семейното легло, се вмъкваше и в чуждото. Съседите гледаха, кръстеха се и цъкаха с език в знак на отвращение. Съзнаваше за авантюрата, но как да се откаже от единствения мъж в живота ù, който я дари с толкова много любов и още толкова подаръци. Но такъв подарък определено не е очаквала. Чувствата бушуваха... Тя трябваше да скрие от Първия и да хвърли вината върху Втория. Ами той е, разбира се, колко разкрепостени бяха в леглото и той постоянно я уверяваше, че вече е негоден за баща. Това дете нямаше да се роди. То е обречено още при зачеването. Единственият изход е абортът. Живото същество щеше да обитава утробата на майка си само още няколко дни... Трябва да прояви твърдост. Стига сантименталности. Винаги сама се е оправяла в живота, ще издържи и този път. Планът вече е готов - ще сподели с Втория, ще го накара да се почувства виновен и отговорен. Ще я придружи до "касапницата" и след процедурата ще се завърнат ни лук яли, ни лук мирисали. Край на авантюрата. Решено - сторено. Планът бе осъществен много много по-лесно, отколкото бе очаквала... Колата се носеше по прашния път, утихнали, посърнали, прибираха се празни и двамата. Той с празни джобове и празно сърце, а тя с празна утроба...
Абортът, вместо да ги раздели, ги сближи още повече. Те вече имаха нещо свое, едно убийство, една голяма тайна, наречена аборт.
© Димка Първанова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Пишеш силно и незабравимо!!!
Без думи...
Поздрав!!! -
Хареса ми разказа! Много въпроси поставя! Но финалът е чудесен. Това че поставя равенство между убийство и аборт...
-
Дали да го убия - „мъничко е"?
А страшно е.
Кънти в мозъчните клети мисълта за ада.
Греховно е, че ти си ме белязал.
Но ми харесва мисълта -
не ми е писано да вляза в рая.
Не от него - а пък той щастлив е.
И ме обича до полуда. Сълзите ми се стичат, стичат.
Не са за него - тебе знам, че губя.
А ти не знаеш нищо. И дори те няма.
Явяваш се за миг и бързаш да си идеш.
Дали да го убия?! Съвестта ме дразни
Как страшно е, когато се замисля.
Дали да го убия.
Няма
Чрез него тебе ще обичам...
Кънти в мозъчните клетки мисълта за ада.
Но, Господи - до болка го обичам.
-------------------------------
Събудих се. Нима сънувах.
Готова си - ми каза онзи в бяло.
Разбрах - в съня била съм булка.
В действителност аборт направих.
Това е един друг погед, но все едно боли.... поздрав за разказа -
силен край. хареса ми
-
Хубаво е. Чете се леко. Накара ме да се замисля. Нормално е все пак да има чувства свързани с неродено още дете. И не само при жените. А темата за общото престъпление което сближава е много голяма.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Мирела, благодарна съм ти...
Натали,почти научих наизуст и винаги настръхвам.Прегръдка Дими
Христо,добрата новина е че има мъже като теб, да разсъждават по този начин.Благодаря, че коментира...
Веси, ти ме окуражаваш и това ме радва.С обич Дими.
На всички най-искрени пожелания за здраве и нови творчески изяви Дими