АДАМ И ЕВА
Пееха сладкогласи славеи, гората ехтеше омаяна от дивните им песни и привечерната прохлада лягаше заслушана върху тревата. Цялата природа сякаш беше потопена в музика. Приглася­ше ù ромонът на малката рекичка в ниското.
Само лесничеят оставаше извън вълшебството на лятната вечер. Приседнал върху зеления дебел килим на мъха, гледаше съсредоточено през листака на храстите към речния вир.
"Дали Мария ще дойде и днес? - питаше се той. Ще дойде. Всеки ден идва. Подраних, още не са свършили работата. Но какво да правя като краката сами ме доведоха тук?"
Приковал слуха си да долови пукота от счупена от краката ù съчка, шумоленето на роклята ù или учестеното от бързането дишане, не чуваше многогласата песен на птичките, които сякаш се надпяваха в храстите край вира. Времето лениво течеше и той нетърпеливо поглеждаше часовника в очакване на вълнуващата гледка.
От няколко дни бригадата работеше в нивата до гората. Лесничеят знаеше, че между работниците има добри риболовци и не беше из ...