Разбира се, имаше и вино.
Наполовина празни бутилки, оставени отворени и от известно време изветрели. Недояден чипс, разсипан из пода, като детайл за този тип стая, който майките гледат с известен страх и немалка доза презрение. Заспали хора по пода, по диваните - уморени глави в скутове и странно прегърнали се двойки. Изчезнали усмивки на лица на доскорошни деца, студенти, изгубили залога срещу някакъв твърд алкохол заради празните му обещания.
Не особено драматична сцена. Това да ни е драмата; защото това минава и отминава. В крайна сметка, алкохолът обещава съжаление от трезвите, но не и провал. Провалът идва от причината за пиенето. От нея заспалите не могат да се откажат. Причината не си личи по снимките; с нея не се прекалява, заради нея не се правят обещания "никога повече".
Тя се крие в утрото. В бавното връщане сутрин рано. Намек за нея са клатушкащите се трамваи, които са един от по-надеждните начини за транспорт. Спомен за нея са икарусите. Такситата са глътката въздух, наде ...