Тя беше част от житейския ми път. Появи се внезапно в битието ми по някакви закони свише, и по същите тези закони така изчезна без следа.
Съдбите ни се пресякоха за малко, но още от първия път смътно почувствах, че няма да се харесаме. Всъщност, аз наистина не я харесвах и не ù симпатизирах. Защото и двете бяхме привлечени от един и същи мъж. Тя беше по-голяма от мен. Значително по- голяма, по - самоуверена в женския си чар и поведение, с по- голям опит и както схванах в последствие природата й беше консуматорска, алчна и хищна.
Определено ми беше пречка, проблем и се изпречваше на пътя ми в най- неподходящите моменти.
Не знам защо изобщо пиша за нея! Защо си я спомням? Може би защото искам да се освободя от старите си емоционални болки, да ги излея на белия лист и след това да хлопна тетрадката без съжаление.
Аделина беше ..прилично симпатична, ако мога така да се изразя. А може би беше красива или поне се мислеше за такава. Странно е че, не помня детайлно лицето й.
Само си спомням, ч ...