Поетесата Инанчева бе виден адвокат по професия. На възраст около 33 ловеше окото със заоблените си форми, които за мнозина мъже представляваха своего рода лакомство. В своята кантора тя господаруваше. Поток от клиенти се тълпяха за всякакъв вид дела - от вещно-правни - до бракоразводни. Инанчева имаше дебели връзки с много ченгета, нещо задължително за професията. Това й помагаше да печели в съда, както и да прави бързи и точни справки. Често пъти стряскаше и респектираше клиентите си с висок професионализъм, подхвърляйки им нещо за предимствата на ревандикационните искове пред установителните, а когато някой клиент упорстваше, търсейки интереса си чрез здрава селска логика, тя му опонираше с думите:
Тук е необходимо да се заведе иск по член 108 от ЗС /Закон за собствеността/ от невладеещия собственик към владеещия несобственик.
И мигновено респектираният клиент заемаше позата на умно, но неразбиращо куче, готов да снесе сумата, която Инанчева му определи. Хонорарите й бяха доста тлъс ...