21 июн. 2009 г., 23:54
2 мин за четене
А Х , Т Е З И С И Н И О Ч И
Винаги, когато в компания сме заговаряли за жени и сме стигали до чара и омайващата сила на сините очи, а така също и при срещите ми с жени с красиви сини очи, съм потръпвал и съм изпитвал едно неясно-смущаващо чувство. И всеки
път пред мен е изниквал един спомен от много далечни години. Родната ми къщичка беше в един краен Софийски квартал, заобиколена от ливади и ниви. Бил съм някъде около 9-10 годишен, когато през един от пролетните празници - най-вероятно Гергьовден, ни дойдоха на гости някакви далечни роднини, за които само бях чувал. Посрещахме ги навън, на ливадата, където беше разтегната голяма маса. Гостите пристигнаха. Мъж, жена и едно 8-9 годишно момиченце. Руса, къдрава коса до раменeтe, кристално сини очи, облечено в бяла рокличка, бeли обувки и чорапи. Имах чувството, че е изкуствено, че когато ме гледа не ме вижда - вижда през мене! Възрастните седнаха на ракията, а ние се пръснахме по поляната.Седнах на тревата и го наблюдавах. С по - малкият ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация