Нали има такава приказка: Да се събуждаш като петгодишно дете.
Петък вечер, със Симона гледаме по телевизията детския филм „Русалките". Вече е време за сън и точно тогава й се прияжда нещо по така, пие й се сок. О, да си доиграе играта на компютъра. Десет пъти ходим до тоалетната, зъбите се мият до забрава, ръкавите са мокри. Следва преобличане, сменяме пет пижами, толкова имам и разбира се накрая облича моята нощница, която е почти само две презрамки. Суета! След всички ритуали най-после сме в леглото, загасили сме лампите и започва нов ритуал. Или трябва да й разказвам приказка, или тя ми разказва нещо за детската градина, или пеем, но тихичко, че ни се карат. Тази вечер обаче:
- Бабо, прегърни ме.
- Хайде, заспивай.
- Страх ме е, нещо има навън.
Ставам за стотен път, паля лампата и й показвам, че няма нищо страшно.
- Добре, но ти пак ме прегърни. Бабо, а нали феите изпълняват всякакви желания?! С вълшебните си пръчки могат всичко?!
- Да, така е.
- Тогава, хайде да се обадим на най-д ...