Епилог
Пролет пукна и отекна, а в балкана се носеше аромат на свежо. Всичко цъфтеше, дърветата се разлистваха, тревата беше росна и сочна. По селските пътища имаше голямо движение от рано. Кой отиваше да си оре нивата, кой на гости, кой да си търси късмета.
Райко водеше хайдушката чета и чакаше сигнал. Преди седмица Мишин беше донесъл новини за пет коли със стока за сватбата на Мюмюн бей. Трябваше да минат по междуселския път сутринта и да тръгнат към сараите в подножието на града. Райко изглеждаше уверен и настървен, провери пушката си пет пъти, ръцете го сърбяха. Беше здрав и едър момкък с набола брада и тъмно руса стърчаща коса. Можеше да пребори трима едновременно и тичаше по-бързо от горските вълци, затова бързо си спечели място като дясната ръка на воеводата. Керваните им бяха важни, защото щяха да имат храна за много време, пък и да раздадат на селяните, които ги хранят. Криеха се зад могилата точно преди стръмната пътека. Слънцето започна да се катери нагоре, което означаваше ч ...