YourNightmare (Кирил Кирилов)
47 335
19 авг. 2007 г., 20:47

Ако искаш да разсмееш Господ, кажи му, че си имаш плановe... (Епилог) 

  Проза
2443 0 7
3 мин за четене
Ако искаш да разсмееш Господ, кажи му, че си имаш плановe...

Епилог





      Жега, пет следобяд, последен ден от отпуската ми, аз продължавам да се охлаждам с бира. Правя анализ на миналите дни. Днес се събудих и първата ми мисъл бе: „Отпуската свърши, значи и всичко, което се опитах да постигна и постигнах, свърши.“ Не се изненадвам отново на писмата в пощата ми. Заял съм се с тоя и оня предната вечер и получавам язвителни отговори. По-скоро ме изненадва само едно писмо, но не чак толкова, защото вчера, още след като затворих телефона, разбрах, че съм сгафил. Бях на кеф, когато ми се обади и не се съобразих, че тя не е, защото рядко ми се обажда, а още по-рядко, когато е на някоя висока полянка в планината. Може би лош късмет? Спрях веднага колата, изключих мотора, климатика и отворих прозореца под жаркото следобедно слънце. Радвах се, че ми се обажда, защото последните месеци това е много голяма рядкост. Бях естествен, но усетих по средата на разговора, че нещо не е наред. Осъзнах, че тя не харесва точно това в мен – иска аз да отгатвам настроението и, даже от едно изречение, но на мен ми е трудно. Отново се получи така, все едно аз искам да се оттърва от нея и да и затворя телефона. Не знам защо споменах, че пот взе да тече по мен, но това си бе самата истина. Днес термометърът в колата показваше точно 50 градуса на слънце и всичко пареше...  

*

      В езерото закачливо играеха ранните слънчеви лъчи. Кафенцето бе примесено с любопитство от моя страна. Нямаше как да не усетя, че витае някакво напрежение около нас. Нейният план с напускането на сегашния ни хотел и продължаване по вчерашния ни предварителен „план C“, ми подсказа, че нещо не е наред. „План C“ бе разтеглив и нямаше нищо общо с „План А“ и „План B“. Това беше нашият вариант, който можеше да се интерпретира с израза „ Носени по течението“. Предния ден бе може би най-красивия за последната година. Толкова красиви неща, неминуемо подсказваха, че следва буря. Бурята не се забави. Последваха шеметни 450 километра. Някой бе казал, че на човек му минава целия живот като на кинолента преди края му, но единственото, което се прокрадна в главата ми бе - „Това е краят!!!“ Бях настъпил със 110 по един баир, изпреварвайки два турски тира. Насрещните светлини за мое щастие отбиха в банкета, а аз за малко да се залепя в предницата на втория тир. Осемте часа път си оказваха влиянието...

*

      Наливам поредната чаша бира. Един телефонен разговор ме успокоява донякъде и аз не изпадам в паника. Затопля сърцето ми и продължавам напред. Все пак нещо ме терзае. Може би аз трябваше да се залепя за тира, а не да се удави девет годишното детенце на колегата ми същия ден? Или аз трябваше да си отрежа пръстите, а не колегата ми преди две седмици? А защо ли същото се случи и преди две години с друг колега? Аз пак се оттървах и все още имам пръсти, за да чаткам по клавиатурата, а той не чувства нищо? Сигурно нямаше да ме терзае, ако не им бях началник. Странно. Аз се оттървам само с уплаха, а те не! И още нещо ме гложди. Проклетата палатка трябваше да я взема от колегата с удавеното му детенце, но не го направих! А ако бях го направил, дали нямаше да се промени нещо и част от секунадата да спаси сина му?

*

      Наливам поредната чаша бира и не знам какво ме чака утре. Успокоява ме фактът, че всичко продължава да се носи по течението и аз по някакъв начин все успявам да се закрепя за дънера до мен.
      За кой ли път се убеждавам в мъдростта:  Ако искаш да разсмееш Господ, кажи му, че си имаш плановe...




© Кирил Кирилов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Хм... А какво ще кажете за факта, че един мой бивш колега и приятел, в момента е с неподвижни пръсти? Точно той преди повече от пет години, пусна машината и захапа моите пръсти. Аз се оттървах само с уплаха изкривен шублер, но той в момента не може да движи два пръста на дясната си ръка. Даже не работи от 4 години при мен, а на друго място! Това стана преди две - три седмици, тоест доста, след като написах тия глупости, инициаторът на които, също има проблеми с пръстите. Както и да е...
  • "Аз се оттървам само с уплаха, а те не!"
    Хм...не мисля,че е "отърваване" точната дума...и ако е уплахата тази,дето е породила тези питанки в главата си...съмнявам се,че Господ или съдбата ще ти дадат отговора им... В случая съм пристрастна,щото не вярвам в "така било писано"...Вярвам в..."каквото сам си напиша на база прочетеното вече"...Има пътища...посоки...знаци...сам избираш...намираш...виждаш...
    Лично мнение де...Иначе писанието ти ми довя полъха на "Ефекта на пеперудата"...Ами ако...
    Поздрави!
  • Между другото вече не се крепя за никакъв дънер. Явно бог не обича и писанията ми
  • Е, ВТ, прав си. Това беше най-лесното заглавие. Аз съм човек, който върви по релси, но даже и на мен се случват такива неща. Изкушавам се да пиша още по тая тема. Това наистина е най-лесната тема! Просто разбираш, как човек се заблуждава ежеминутно и това важи за всички хора! Който не осъзнава, че се заблуждава е ЩАСТЛИВЕЦ! Надявам се, не влизаме в противоречие, защото ти ми спомена, че мнозонството в тоя сайт са щастливци. Не знам кой щастливец ще напише хубаво стихотворение, разказ или ще публикува хубава фотография. Щом го е направил, значи нещо го е глождело и това е моето мнение. Разбира се и аз мога да кажа, че съм щастлив, когато съм сам и независим, но какво ще кажете вие?
  • Отново прочетох всичко - от началото до края. Много си прав в своето заглавие!
  • Знаеш ли, това много рефлектира и на моя живот. Случката е истинска. Трябва да драпаш яко, ама много ЯКО, за да изплуваш в тоя живот! После може би разбираш, че се намесва и съдбата, но важното е да не се даваш. Може би съдбата точно това иска - да се предадеш...
  • Винаги така става в живота: неочаквани и непредвидени неща, колкото и да планираме. А смъртта...никой не е виновен за нея и нокой не може да я спре. С нищо. Както не можеш да спреш гъсеницата да стане пеперуда.
Предложения
: ??:??