Дописвам недописаната ни история върху белия лист, попиващ мастилото, стичащо се от сърцето ми…
Лъчите на спомените изгарят кожата ми, оставяйки кървави следи по нея...
Проследявам пътя на отминалите ти думи, сякаш са последните листа преди да настъпи зимата…Но тя е тук, а виелиците в душата ми разкриват картините от миналото, обрисувани с най-топлите цветове... 

И ако някога си спомниш за мен…ще намериш усмивката ми в маргаритките по зелената трева, парфюмът ми – в люляковите храсти, а блясъкът в очите ми ще бъде най-ярката звезда, огряваща тъмните ти и самотни нощи…
А когато видиш отново морето…наслади се на нежния му бриз, защото той ще бъде моята далечна целувка, пропътувала километрите, които ни делят…