Отказвам се и после пак събирам сили, за да продължа. За да продължим.
За да не бъда една от онези, които захвърлят всичко, когато е трудно. Не искам да съм такава и няма да бъда.
Виждам само в тъмни цветове, след това сама си украсявам картината. Рисувам според настроението. Но небето винаги го рисувам в ярко синьо, ти можеш да ме накараш да го видя така. Правиш така, че да губя доверие, после пак ме печелиш и любовта ми побеждава всички лоши мисли. Вярвам в теб, в твоята любов, в нас.
Минаваме през лошото и се наслаждаваме на всяка победа, колкото и да е малка. След това се усмихвам и е тази усмивка, която те кара да се чувстваш жив.
Запалвам се и ти ме гасиш, с нежност. Подаваш ми ръката си, дори когато я отхвърлям, държиш я отворена, за да се хвана. Защото ме познаваш и знаеш, че те обичам и винаги се връщам.
Усещам те сутрин, когато устните ти ме докосват, сякаш слънцето ме докосва.
Щастлива съм, когато ме погледнеш и ме разбираш, щастлива съм, дори когато се опитвам да те излъжа ...